Посланик Елена Поптодорова в интервю за вестник “Неделник”
Увеличаването на търговския, икономическия и културния обмен между България и САЩ са трите основните задачи по които трябва да работи в бъдеще българското посолство в Америка.
През последните шест и половина години, откакто посланик на България в САЩ е Елена Поптодорова, за България се случиха няколко важни исторически и геополитически събития - членството в НАТО, приемането на страната в Европейския съюз и подписването на споразумението за сътрудничество, в областта на отбраната, между България и САЩ.
От февруари 2002-ра година до последния ден от своя мандат, посланик Поптодорова запази добрия дипломатически тон в отношенията между България и САЩ. Тя остана вярна до край на своята цел - българите, живеещи в Америка да намерят в лицето на посланика необходимата подкрепа, за да се почувстват горди, от това, че са българи.
В интервю за вестник “Неделник”, преди официалното си отпътуване от Америка, посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова разказа за най-вълнуващите моменти от престоя в Америка, свързани с дипломатическата и мисия.
Госпожо Поптодорова, кои са най-значимите проблеми и задачи, които сте успели да реализирате през Вашия мандат?
През тези шест и половина години се случиха важни исторически, геополитически и геостратегически събития, от гледна точка на големия български интерес. Състоя се членството на България в НАТО, членството в Европейския съюз, подписа се Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ и се извърши голям напредък към постигането на безвизов статут и включването на България в безвизовата програма. За съжаление тази задача не успя да се завърши докрай, през този мандат, но беше поставено началото и България намери равностойно положение, спрямо останалите кандидати за включването в тази програма - каза Елена Поптодорова.
По въпроса за безвизовата програма постигнахме много - реализирахме законодателство, което включва България в програмата, защото първоначалния проект на закона беше само за пет държави, без България, и тук наистина се проведоха много енергични разговори и лобиране, за да се постави началото на отворената програмата и тя да няма изключващ характер. Останалото е малко или много вече извън ръцете на посолството - тук България трябва да си свърши домашното, за да се изготви цялостната предварителна подготовка за включването на страната в безвизовия статут, съгласно критериите на програмата. След това Конгресът в Америка би трябвало да се произнесе.
В кои основни насоки на културен и икономически обмен трябва да работи посланикът, за да има успех?
Смятам, че трябва да използваме всички силни страни, които България има, най-напред като нова дестинация, макар и да звучи смешно за държава с хилядолетна история, но за много американци България е доста приблизително понятие. Така че тук, в тази област, според мен, има работа за няколко посланика напред. Американската публика е добра публика, тя е добронамерена, щедра, тя е любопитна да научи повече, особено когато вече стана ясно, че Америка не може да съществува сама за себе си и отделно от останалия свят.
В Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Лос Анжелис, Бостън и други по- големи центрове, в които има културна традиция - непременно трябва да се проведе ново мащабно представяне на България.
Има ли друга по-голяма идея, освен тази за безвизовата програма, за която съжалявате, че не сте успели да осъществите докрай?
Под патронажа на Белия дом през 2010- 2011 година в Америка имаше възможност да се организира мащабна тракийска изложба, представяща уникалната култура на древните траки, живеели някога по българските земи. За съжаление не успяхме да постигнем по- структурирана реакция от страна на българското министерство на културата, а идеята си струваше много. В България все още има виждане, че тези богатства - тракийските съкровища, античните предмети - трябва да се държат затворени, в България, и тук да идват туристите, за да ги видят . Всеки, който отблизо следи процеса на културния туризъм знае добре, че за съжаление винаги става точно обратното - ако успееш да докараш голяма привлекателна изложба в някои международен център - там тя има шанс да бъде видяна от много повече хора . Освен това в Америка този вид изложби представляват цели проекти. Обикновено изложбите биват съпътствани от филмова част, икономическа презентация и друг вид изложение, поради характера на американските музейни институции. В тази връзка искрено съжалявам, че не можах да осъществя този проект, макар че имаше добра организация, дори и възможност за печалба за България.
Какво ще посъветвате новия посланик на България в САЩ господин Лъчезар Петков?
На първо място да има максимално отворено отношение към българите, живеещи в Америка. Всички искат да бъдат равни участници в големите международни дела, да имат желание да помагат и да се чувстват част от държавата. Много важна и първостепенна е тази задача. Така ще се стигне до неконвенционалните партньори, институциите са ясни, но отвъд тях - колкото по-лични аудитории се градят, толкова повече се постига голямата цел, а тя е България да бъде известна на повече американци и те да пожелаят да я видят. Защото това ще ни отведе към следващата много важна цел - увеличаване на търговския обмен. Към монета той е толкова скромен, спрямо другите видове отношения, които има България, като политически и военнополитически, че даже е неудобно да се говори. До момента България и Америка не могат да надхвърлят 900 милиона стокообмен в най- добрите си периоди на сътрудничество. Тази година стокообменът е около 800 милиона. Инвестициите вървят към България, но все още САЩ са 8-ми поред инвеститор. Това е ниско място за Америка. Вярно е, че САЩ са направили най- голямата еднократна инвестиция досега в България, в областта на енергетиката с ТЕЦ “Марица-Изток”, но дори това не успя да повиши мястото на Америка в листата на инвеститорите и Съединените щати продължават да заемат 8-то място в реда на инвеститорите.
Госпожо Поптодорова, какво искате да кажете на българската общност в Америка преди вашето отпътуване?
Много приятелства направих тук - това беше най- вълнуващата част от престоя ми в Америка. Най-ценното за мен бяха онези спонтанни реакции на много българи, живеещи в Америка, които дадоха висока оценка за работата ми тук, в Америка, през последните години и, ако съм успяла по някакъв начин да им помогна, да се почувстват по-уверени от това, че са българи и, че са имали едно добро представителство, в лицето на посланика, това за мен е най-голямата награда. Не сравнявам такъв вид награда с никакви кариерни развития и постове.