България между руския природен газ и грузинския коняк
Политиците в София са разделени по въпроса за войната в Грузия
Соломон Паси на подходящ за неговите възгледи фон – емблемата на НАТО
Преди около две години българският военен аташе в Тбилиси предложил на грузинските си партньори да изпратят техни младежи, които да се обучават във Военното училище във Велико Търново. Грузинците благодарили за жеста, но когато разбрали, че в България за офицер се учи пет години, учтиво отказали с мотива, че на тяхната армия й трябват офицери сега, а не след пет години. Иначе българският военен аташе е един от най-важните чужди дипломати в Тбилиси. От 2004 г. мисията на България в грузинската столица е определена за Посолство за контакт между НАТО и Грузия в областта на публичния диалог. Иначе казано – голяма част от връзките НАТО-Грузия се осъществяват с българско посредничество. Комуникацията на българския военен аташе в Тбилиси е улеснена и в буквалния смисъл от факта, че той е единственият военен дипломат от страна, членка на НАТО, който говори руски език. А въпреки твърдата прозападна ориентация на Тбилиси, засега повечето чиновници в грузинските министерства не знаят английски, а само езика на своята бивша метрополия.
Войната между Русия и Грузия от миналия месец постави София пред труден външнополитически избор. Всички знаят защо Русия е важна страна за България – достатъчно е да споменем историческите сантименти и енергийните доставки. Доста по-малко се знае за българо-грузинските връзки. Примерът с нашия военен аташе в Тбилиси е добра илюстрация на това сътрудничество между двете държави, разположени на противоположните брегове на Черно море. България е един от основните търговски партньори на кавказката република, макар че с грузинците имаме доста сходна структура на износа – и в двете страни има хубави черноморски курорти и произвеждат добри вина, коняци и плодове. Иначе визовата бариера, която бе издигната след влизането в Европейския съюз, затруднява силно посещенията на грузинци в България. От личните впечатления през миналата година се убедих, че появата на българин в Тбилиси също е доста рядко събитие.
Грузия като оръжеен пазар
В политически план Грузия стана важна дестинация за българската международна активност в последните три-четири години. България се присъедини към двата западни клуба – ЕС и НАТО, а в същото време след революцията на розите от края на 2003 г. и Грузия чука на техните врати с надеждата да я приемат поне във втория от тях. До известна степен България е пример за подражание за грузинците, защото и тя е като тяхната родина – малка бивша комунистическа държава с излаз на Черно море. В последно време САЩ активно насърчават регионалното сътрудничество между своите съюзници в Черноморския регион, включително военните контакти между България и Грузия. Може да се смята, че внушенията от Вашингтон са един от стимулите за българските оръжейни продажби за Грузия, които в последните години нееднократно са били споменавани с негодувание от страна Русия. Според данните от българската Междуведомствена комисия за експортен контрол на оръжия, за Грузия са били издадени разрешения за износ на стойност близо 54,5 милиона евро. Изнесената продукция е за над 25,5 млн. евро. България продава на Грузия основно боеприпаси и взривни устройства, на второ място са бомби, снаряди, ракети и екипировка, а на трето - гладкоцевните и автоматични оръжия. Разбира се, България не е основният доставчик на военна продукция за Тбилиси, но в случая по-важен е политическият аспект на оръжейната търговия, особено като се има предвид, че става дума най-вече за въоръжение и техника, произвеждани по руски лицензи.
Поради всички тези причини през миналия месец България се превърна в една от важните международни сцени, на които военният сблъсък между Русия и Грузия намери своето дипломатическо и пропагандно продължение. Последователно пресконференции в БТА дадоха грузинският посланик в София и висш дипломат от руското посолство. Москва и Тбилиси се бореха не само за българското обществено мнение, но и за да повлияят върху позицията, която България трябваше да заеме като член на ЕС при търсенето на обща европейска позиция по конфликта.
Как реагираха в тази ситуация българските политици? Поведението на дясната опозиция в лицето на ДСБ и СДС бе лесно предсказуемо – те категорично осъдиха „руската агресия” срещу Грузия като партията на Иван Костов дори настояваше за спешно свикване на Съвета за национална сигурност към президента. Вместо това Георги Първанов проведе съвещание с представители на специалните служби, на което се стигна до лесно предсказуемо заключение – войната между Русия и Грузия не създава непосредствена опасност за българската национална сигурност.
Предпазливостта на Калфин
Външният министър Ивайло Калфин се държа много предпазливо и избягваше да дава категорични мнения за това кой е крив и кой прав в руско-грузинския конфликт. Доста по-рязък бе в оценките си бе председателят на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси. Той излезе със собствен план от три точки за решаване на кризата като първият пункт от него бе даването на „ускорена писта” на Грузия и Украйна за влизането им в НАТО. Известно е, че именно евроатлантическите амбиции на Киев и Тбилиси са основният дразнител за Русия, поради което предложението на Паси няма как да бъде оценено иначе, освен като антируско. Кризата даде възможност на бившият външен министър да се похвали как през 2004 г. в качеството си на ротационен председател на ОССЕ, той лично съдействал на Тбилиси да ликвидира сепаратизма в Аджария. Тогава Паси се обадил на аджарския лидер Аслан Абашидзе и му казал, че международната общност очаква от него да се оттегли. Броени часове по-късно това се случило. Разбира се, това са преувеличения. Нито през 2004 г., нито сега Паси успя да даде особен тласък за териториалната реинтеграция на Грузия, тъй като НАТО така и не взе решение да даде на Тбилиси „ускорената писта” за влизане в Алианса.
Общата европейска позиция
В крайна сметка българското правителство предпочете да се скрие зад формулировката „обща европейска позиция” относно кризата между Русия и Грузия, но все пак с уточнението, че подкрепя териториалната цялост на кавказката република. Тази тактика изглежда малко нерешителна, но ситуацията бе подобна на пата в шахмата – когато играчът няма правилен ход и е за предпочитане да пропусне реда си.
В дните след военната криза в Грузия в руският вестник „Известия” се появи любопитна статия, която подреди страните от ЕС в четири групи в зависимост от отношенията им с Москва. България бе поставена в компанията на „центристите, прагматиците и неутралните”, а не в тази на „лобистите на Русия”, сред които московското издание изброява Германия, Франция, Белгия, Гърция, Италия и Кипър. Тази оценка изглежда по-обективна, от станалото вече клише мнение, че България била „троянският кон на Русия в ЕС”.
Кризата в Грузия дава повод и за някой по-глобални обобщения относно сегашната геополитическа позиция на България. Илюзия се оказаха очакванията, че след влизането в Евросъюза София може да бъде част от някакъв общ европейски консенсус по международните въпроси. Такъв консенсус просто не съществува, а смисълът на понятието „общ европейски интерес” постоянно е ерозиран от традиционния геополитически рефлекс, който проявяват отделните национални държави. Макар че е член на ЕС, България няма как де не се съобразява и с позицията на своя основен търговски партньор в лицето на Русия. В същото време София трябва и може да убеди руснаците, че отношенията й с другите бивши съветски републики са двустранен въпрос и Кремъл не бива де се меси в тях. Августовската криза в Грузия бе едно от първите изпитания, в които българската дипломация трябваше да излезе от капана на избора от типа „или… или” и да покаже, че има среден път, който позволява запазването на добрите отношения и с двете враждуващи страни.
Едното, другото… или и двете
В дългосрочен план с оглед на засилващото се руско-американско противопоставяне в Черноморския регион България може да изпита натиск от страна на Вашингтон да подкрепи по-категорично т. нар. Оранжев лагер, в който влизат Грузия и Украйна. Американски експерт дори изказа мнение, че след войната за Южна Осетия САЩ ще поискат от България да блокира проектите за тръбопроводи през нейната територия с руско участие. Разумно е, ако има такъв натиск той да бъде отхвърлен. Директните или индиректни икономически санкции срещу Русия няма да доведат до никакъв резултат, защото по никакъв начин не могат да тласнат политическото махало в Москва в посока на демокрацията.
Идеята, че НАТО и Европейския съюз са политически клубове, базирани на ценностите, е изкусителна, на тя не може да даде рецепта за поведение на малка черноморска държава с разностранни връзки и зависимости в региона. Освен това от гледна точка на демократичните ценности двете страни в руско-грузинския конфликт изглеждат почти еднакво нелицеприятно. България не бива да изпада в ситуация, в която трябва да избира между руския природен газ и грузинския коняк. По-добре е да има и двете.