Едно българско дете в Ню Йорк страда от невъзможността да посещава училище
Едно българско дете, което живее в Куинс, Ню Йорк, за първи път тази есен прекрачи прага на българското училище към Генералното консулство, но за съжаление мечтите му за изучаване на майчиния език се сринаха бързо.
Както много други български деца Виктория прекарва всеки ден между 6 и 8 часа в американско училище. За да научи правилно български език Виктория трябва да посещава училище, тъй като общуването у дома не е достатъчно. Но българското училище, на което родителите разчитат, отказва да й преподава.
Тази есен, след като Виктория навърши шест години майката - Екатерина Тодорова, реши да запише детето си в училището към българското консулство. Първият учебен ден учителката Невена Мандаджиева предупреждава родителите, че ако има деца, които не говорят български ще им бъде много трудно и няма да има смисъл да посещават учебното заведение, защото там ще се изучава изцяло на български.
След третото посещение учителката извиква Екатерина и още една майка, за да им съобщи, че за техните деца е почти невъзможно да научат каквото и да било, защото не говорят български. “Съобщих на дъщеря ми, че няма да идва повече” - казва майката - а тя се обърна с думите “Мами аз искаш да ходиш на българско училище”.
След петия урок родителите са повикани отново с настояване да не водят децата си на заниманията. Тогава Екатерина иска от учителката да й бъде издаден документ, в който да пише, че детето не може да посещава повече това място, какъвто документ на практика е невъзможно да бъде издаден. Недоволство в родителите поражда не този факт, а изразът на учителката, която според тях заявява : “И ако продължавате да я водите, ще бъда принудена да я оставя в отделна стая, където да не пречи на останалите”.
Може ли Виктория да бъде спряна от училище по този начин?
Българското консулство в Ню Йорк е отговорило с писмо на родителите на Виктория - Игнат Костов и Екатерина Тодорова, в което са изложени законовите разпоредби, според които от 2005 година към консулството функционира програма за обучение по български език и литература. Тя е организирана съгласно програмите и хорариума на Министерството на образованието в България, от квалифицирани специалисти. Обучението дава възможност на децата, които се завръщат в България, да продължат образованието си по български език и литература без полагането на приравнителен изпит.
В Америка изискванията към децата за участие в обучението, по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, са идентични на тези в България. Основно изискване към постъпващите за обучение в първи клас е владеенето на говорим български език. В този смисъл формата на обучение, която предлага българското училище към консулството в Ню Йорк не дава възможност за научаването на български език от деца, които не го владеят в добра степен говоримо.
Консулът Николай Милков потвърди тази информацията и заяви, че извън законовите изисквания институцията не може да реагира по друг начин. Съществува алтернативна форма за изучаване на български език в неделното училище към хор “Гергана&#xu201D;, където не се работи по програмите на МОН и децата не получават диплома. За да бъде записано детето обаче има задължително условие - то да притежава певчески способности.
И двете български училища в Ню Йорк - неделното и това към Генералното консулство в момента са безплатни. “Това което правим - допълнителните форми на обучение, в събота и неделя, ако трябва да сме откровени, са в разрез с нормативната уредба, но аз все пак се радвам, че хората проявяват такъв голям интерес към неделните училища” - заяви г-н Милков и в заключение каза, че е неприятно изненадан от тази история, защото показва как хората се отплащат за положените от държавните институции усилия.
Какъв е опитът в Чикаго?
Г-н Иван Сотиров, генерален консул в Чикаго обясни, че изискванията са еднакви за всички български училища зад граница и няма нещо по-специфично за Съединените щати. Това са изискванията на Министерството на образованието и науката. Най-общо те обхващат наличието на квалифицирани учители, преподаването на предмети, които е задължително децата да изучават и наличието на достатъчно часове по всички предмети.
В Чикаго има три училища. Едното е към църквата “Света София” и носи нейното име, другото е към църквата “Свети Иван Рилски”, така се нарича и училището и третото училище се казва “Родна реч” и е към учебен център “Знание”. “Родна реч” е създадено преди две години, другите са с по-голяма история.
В Чикаго има достатъчно квалифицирани кадри, даже повече отколкото могат да поемат училищата - каза консулът. Що се отнася до изискванията към деца и родители, в Чикаго въпросът е решен гъвкаво - с деца, които не са достатъчно подготвени и не владеят добре български език, се провеждат специални допълнителни занятия. Тази практика е въведена на местно ниво от самите училища. Генералното консулство подкрепя, поддържа връзката и оказва съдействие, но всичко останало се прави от училищата и преподавателите в тях .
Мнението на родителите
Екипът ни разговаря с още четири майки и един баща на български деца в Ню Йорк с подобен на преживяния от Виктория проблем, някои от тях споделиха мнението си за организацията на учебния процес в Българското училище, но пожелаха имената им да не бъдат цитирани, за да не навреди това на отношението към техните деца. Повечето от тях бяха доволни от предлаганото обучение и казаха, че децата им посещават с удоволствие часовете по български език и литература. Никой обаче не подкрепи като адекватен случая с отказа Виктория да продължи обучението си в първи клас.
Родители споделиха, че тази година часовете са намалени от 2 часа седмично на час и половина и попитаха защо това се прави, след като повечето от посещаващите заниманията деца пътуват от други съседни градове? Разликата от няколко месеца до навършване на 7-годишна възраст на децата - едно от изискванията за започване на първи клас - също не се одобрява от повечето родители.
Друга майка сподели, че на детето й по сходни причини е отказано да посещава учебните занимания по български език в първи клас с мотиви - още няма седем и не говори добре български. За доказателство на своите твърдения учителката изважда учебник с различни картинки и пита детето - какво е изобразено на картинката. Детето се затруднява да разпознае картинката, на която е нарисувана лула, а на останалите въпроси отговаря правилно, но въпреки това то е спряно от училище, с молба да не посещава повече часовете.
Един от родителите емоционално определи случая с думите: малкото власт ни дава повече самочувствие и се Богоизравняваме, което е меко казано неприлично.
Случаят с Екатерина и малката Виктория е пример за заложен конфликт между учители и родители в настоящата система на преподаване. При отказа да вземе детето в училище госпожа Мандаджиева не е нарушила нито българското, нито американското законодателство. Родителите обаче смятат, че поведението й не е твърде хуманно. Живеещи в чужда държава, забързани в своето ежедневие и работещи по достоен начин българи разчитат изцяло на подкрепата на учителя, който ще отвори сетивата на родените в Америка българчета към българското А, Бе и Ве. И често си задават риторичния въпрос - какво желание да имам да предам родния език на децата си, ако моите усилия срещат отпор от страна на българските институции?
January 2nd, 2009 at 1:54 am
Тя майката сама не научила детето си да говори
български език пък след туй училището виновно.!!!!
Това означава че даже и в своя дом те не говорят
по български !!!!
Да си наеме частен учител!!
Никой не е длъжен да учи детето след като тя не си е направила труда да му говори по български
January 21st, 2009 at 9:36 am
Циганчетата и турчетата в България на 7 години могат да говорят Балгарски, въпреки че в къщи им се говори на майчин език. Нейното дете не е по - глупаво че не знае Български. Майката е забравила себе си и от къде е тръгнала. Нямам думи….
January 21st, 2009 at 3:30 pm
Proficiency in Bulgarian language is not something that will make your resume more attractive to employers. Just move the kid to a regular school and forget about the fatherland.
March 3rd, 2009 at 11:08 am
Tezi ot BG konsulstvoto sa nai-golemite zadnici osobeno g-ja Mandadjieva da vzeme da si sybere boklucite i da se vryshta v Bylhariq.
March 9th, 2009 at 12:58 pm
Шокираща статия. Главно заради опита с нея да се атакува някой, който се опитва да спазва законите. И защото е осигурил безплатно обучение на хора, които вероятно получават в пъти повече от него. В другите общности училищата се организират самодейно. Никой не чака консулите. А за майката - и аз нямам думи. Вместо да се засрами, тръгнала да плаче по институциите.
April 13th, 2009 at 10:51 pm
Еее, чудесно, за всичко е виновна майката. Тук става съпрос, че не се полагат ЕЛЕМЕНТАРНИ усилия от някаква там символична мога да нарека българска администрацийка. “Вашето дете не става” - и това е лесното исмиване на ръце. Ами нали за това се ходи на училище - за да се научи. Евала, че жената се е постарала да намери тази информация за училището, да се вдигне и да отиде до там! Защото голям процент “българи” не го й правят. И в крайна сметка това консулство там.. не е ли за да защитава нашите интереси на българи. Няма никаква амбиция на каквато и да е административна страна да направи нешо за тези българчета! Срам! То не че нещо и самата ни държава прави. То иначе за какво сме тука.
Ако тук нашите деца можеха да се събират всеки ден и да играят заедно, много бързо щяха да влязат в релсите на “българското”. Но уви, няма лесно на имиграцията, но това за друг път..
April 23rd, 2009 at 6:06 am
Изумителен е и случая, и горните коментари… Имаме момчета-близнаци, родени тук - в Калифорния. Те са сега почти на пет. В къщи се говори на английски единствено, когато имаме гости. Момчетата имат български имена, български граждани са и говореха само български до три годишна възраст. Проговориха английски, чак когато тръгнаха на детска градина. За наше голямо разочарование, оттогава българският им не прогресира много и сега помежду си двамата си говорят само на английски. Стараем се много: поправяме ги непрекъснато, и двамата знаят българската азбука и познават буквите. И въпреки това ние разбираме добре, че те прекарват в училище повече време, отколкото с нас и е естествено техният по-добър език да бъде английския. Интересно е, че американските им учители *никога* не са имали проблеми с факта, че те не говореха английски. Какви са целите на това училище? Имат ли нещо общо с поддържането и разпространението на българския език, познаването на България, изобщо поддържането на българския дух у емигрантите и пребиваващите за по-продължително време в САЩ? Този случай е още един ярък пример на отношението на българската държава към емиграцията, а коментарите не мога да отдам на нищо друго освен на авторското тесногръдие и ксенофобия. Жалко! Аз съм българин и това отношение ме обижда, но не може да промени чувствата ми към България, към българския език и литература. Нямам намерение да “забравя татковината си” (”forget about the fatherland”), независимо от това колко татковината ми ме унижава и обижда. Ще продължавам да говоря (по
) български в къщи и сред български приятели. Само не съм сигурен доколко синовете ми биха искали да имат нещо общо с “родината”?…
P.S.
Почти съм сигурен, че децата ми не знаят нито българската, нито английската дума за лула. Това не е особено популярен предмет от живота на едно дете дори в България.
May 2nd, 2009 at 9:07 am
proficiency in any language is always a plus.
everyone in America comes from somewhere.
maybe the mother could send her child for
the summer in Bulgaria.
this might help.
June 3rd, 2009 at 12:33 pm
Преди да плюете по майката, драги г-н valko, първо Вие научете български, защото не се казва “говорят ПО български”, а “говорят НА бълагрски”. За пунктоацията Ви няма и да говоря, както и тази на Nikol. Личи си, че и Вие го знаете родния си език, колкото циганчетата и турчетата, за които споменавате. Да не се окаже така, че и Вас или децата Ви да ги върнат от консулстово поради недостатъчно владеене на български език.
За голямо съжаление, в статията не се споменава за квалификацията на въпросната учителка в българското училище към консулския отдел в Ню Йорк, а тя дори не е завършила българска филология. Така че за какви “квалифицирани специалисти” говорим, г-н консул?!