Американци от Нова Англия танцуваха български хора на седянка в Бостън

“Дръж се Земльо шоп те гази!” – провикна се някой гръмогласно и група младежи в български народни носии влетяха под звуците на ръченица в най-голямата зала на културния център Спрингстеп в градчето Медфорд до Бостън.

Американските девойки си хортуват на седянката в Бостън сякаш са български момичета от едно време. Снимка: Пламен Петков

Залата бе препълнена от българи и американци дошли от различни краища на Нова Англия, за да се включат в коледната седянка, организирана от Българо-американски център „Мадара” в Бостън. Докато младежите танцуваха жизнерадостно, а цялата зала ги аплодираше в ритъма на танца, част от зрителите започнаха да спорят дали танцьорите са американци или българи. Оказа се, че всичките са американци от младежкия фолклорен ансамбъл „Младост” в Бостън и са обединени от страстта си към българския фолклор.

Благодарение на професионализма на българската народна певица Татяна Сърбинска, която режисираше седянката, тази страст бързо се предаде на цялата зала. Народната певица се заигра с публиката като начеваше песни от Пиринския край, спираше и караше зрителите да повтарят напевите след нея. Хората я слушаха, четяха текстовете на песните от брошури, които им бяха раздадени предварително и запяваха – отначало плахо, а след това смело и ентусиазирано. Така над 250 зрители – и българи и американци, се превърнаха от публика в изпълнители. И дори когато на сцената излязоха професионалистите от дирижирания от Татяна Сърбинска дамски хор „Диви жени” и от мъжкия хор за Балкански песни „Зорница” зрителите продължиха да пеят заедно с тях „Лудо младо”, „Македонско девойче” и други популярни песни. Но това, което изправи на крака седянката, бяха две детски вокални групи – българчетата от „Мадара” (организирани от директора на центъра Виолета Желязкова) и американчетата от „Revels” (обучавани от Татяна Сърбинска и школата на музиканта John Langstaff).

Народната певица Татяна Сърбинска се заиграва с публиката и учи зрителите на български народни песни. Снимка: Nikolai Schwertner

В публиката бяха и родители на децата от „Revels”, които споделиха, че някои от тях пътуват по час и половина за репетиции, но не пропускат събиране, а специално за седянката са взимали частни уроци. Децата наистина пееха изключително, а показателен за таланта им е фактът, че когато през миналата година направиха коледен мюзикъл с Балканки песни (основно български) в театъра на Харвардския университет, спектакълът им бе показан 12 пъти при пълна зала и бе видян от общо около 10 000 зрители.

Най-малката певица от двете детски групи бе българчето Ивка от градчето Убърн, която се справи отлично с песничката „Над смълчаните полета”, а единственият конфузен момент бе когато децата трябваше да сурвакат публиката. „Ама как така ще потупваме хората с пръчка по гърба? Това не е хубаво да се удрят хората”, заявяваха някои от децата, а организаторката на седянката Виолета Желязкова им обясняваше, че това е обичай, който се прави за здраве и с добри пожелания. В крайна сметка малчуганите започнаха да сурвакат възрастните, а най-много им хареса, че за това получаваха центове. След това малките българчета споделиха, че било много „фън” и се заканиха както празнуват Хелоуийн всяка година, така и да възстановят обичая сурвакане.

Накрая всичко завърши като на истинска българска седянка – с огромно хоро, на което се хванаха и повечето зрители – и българи и американци. До възрастните подскачаха и деца, и тийнейджъри, което вдъхва оптимизъм, че пресъздадената в Бостън стара българска традиция на седянките ще се пренесе в съвременна Америка. За това ще помогнат ценителите на българските народни традиции – и българи и американци, които цяла вечер заедно пяха и играха, а накрая отново заедно се гостиха на обилна трапеза от питки, баклави и баници, които сами бяха приготвили.

Младежите от танцовия ансамбъл „Младост”, танцуват със страст, която неизбежно се предава на публиката. Снимка: Nikolai Schwertner

Едно българско дете в Ню Йорк страда от невъзможността да посещава училище

Едно българско дете, което живее в Куинс, Ню Йорк, за първи път тази есен прекрачи прага на българското училище към Генералното консулство, но за съжаление мечтите му за изучаване на майчиния език се сринаха бързо.

Както много други български деца Виктория прекарва всеки ден между 6 и 8 часа в американско училище. За да научи правилно български език Виктория трябва да посещава училище, тъй като общуването у дома не е достатъчно. Но българското училище, на което родителите разчитат, отказва да й преподава.

Тази есен, след като Виктория навърши шест години майката - Екатерина Тодорова, реши да запише детето си в училището към българското консулство. Първият учебен ден учителката Невена Мандаджиева предупреждава родителите, че ако има деца, които не говорят български ще им бъде много трудно и няма да има смисъл да посещават учебното заведение, защото там ще се изучава изцяло на български.

След третото посещение учителката извиква Екатерина и още една майка, за да им съобщи, че за техните деца е почти невъзможно да научат каквото и да било, защото не говорят български. “Съобщих на дъщеря ми, че няма да идва повече” - казва майката - а тя се обърна с думите “Мами аз искаш да ходиш на българско училище”.

След петия урок родителите са повикани отново с настояване да не водят децата си на заниманията. Тогава Екатерина иска от учителката да й бъде издаден документ, в който да пише, че детето не може да посещава повече това място, какъвто документ на практика е невъзможно да бъде издаден. Недоволство в родителите поражда не този факт, а изразът на учителката, която според тях заявява : “И ако продължавате да я водите, ще бъда принудена да я оставя в отделна стая, където да не пречи на останалите”.

Може ли Виктория да бъде спряна от училище по този начин?

Българското консулство в Ню Йорк е отговорило с писмо на родителите на Виктория - Игнат Костов и Екатерина Тодорова, в което са изложени законовите разпоредби, според които от 2005 година към консулството функционира програма за обучение по български език и литература. Тя е организирана съгласно програмите и хорариума на Министерството на образованието в България, от квалифицирани специалисти. Обучението дава възможност на децата, които се завръщат в България, да продължат образованието си по български език и литература без полагането на приравнителен изпит.

В Америка изискванията към децата за участие в обучението, по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, са идентични на тези в България. Основно изискване към постъпващите за обучение в първи клас е владеенето на говорим български език. В този смисъл формата на обучение, която предлага българското училище към консулството в Ню Йорк не дава възможност за научаването на български език от деца, които не го владеят в добра степен говоримо.

Консулът Николай Милков потвърди тази информацията и заяви, че извън законовите изисквания институцията не може да реагира по друг начин. Съществува алтернативна форма за изучаване на български език в неделното училище към хор “Гергана&#xu201D;, където не се работи по програмите на МОН и децата не получават диплома. За да бъде записано детето обаче има задължително условие - то да притежава певчески способности.

И двете български училища в Ню Йорк - неделното и това към Генералното консулство в момента са безплатни. “Това което правим - допълнителните форми на обучение, в събота и неделя, ако трябва да сме откровени, са в разрез с нормативната уредба, но аз все пак се радвам, че хората проявяват такъв голям интерес към неделните училища” - заяви г-н Милков и в заключение каза, че е неприятно изненадан от тази история, защото показва как хората се отплащат за положените от държавните институции усилия.

Какъв е опитът в Чикаго?

Г-н Иван Сотиров, генерален консул в Чикаго обясни, че изискванията са еднакви за всички български училища зад граница и няма нещо по-специфично за Съединените щати. Това са изискванията на Министерството на образованието и науката. Най-общо те обхващат наличието на квалифицирани учители, преподаването на предмети, които е задължително децата да изучават и наличието на достатъчно часове по всички предмети.

В Чикаго има три училища. Едното е към църквата “Света София” и носи нейното име, другото е към църквата “Свети Иван Рилски”, така се нарича и училището и третото училище се казва “Родна реч” и е към учебен център “Знание”. “Родна реч” е създадено преди две години, другите са с по-голяма история.

В Чикаго има достатъчно квалифицирани кадри, даже повече отколкото могат да поемат училищата - каза консулът. Що се отнася до изискванията към деца и родители, в Чикаго въпросът е решен гъвкаво - с деца, които не са достатъчно подготвени и не владеят добре български език, се провеждат специални допълнителни занятия. Тази практика е въведена на местно ниво от самите училища. Генералното консулство подкрепя, поддържа връзката и оказва съдействие, но всичко останало се прави от училищата и преподавателите в тях .

Мнението на родителите

Екипът ни разговаря с още четири майки и един баща на български деца в Ню Йорк с подобен на преживяния от Виктория проблем, някои от тях споделиха мнението си за организацията на учебния процес в Българското училище, но пожелаха имената им да не бъдат цитирани, за да не навреди това на отношението към техните деца. Повечето от тях бяха доволни от предлаганото обучение и казаха, че децата им посещават с удоволствие часовете по български език и литература. Никой обаче не подкрепи като адекватен случая с отказа Виктория да продължи обучението си в първи клас.

Родители споделиха, че тази година часовете са намалени от 2 часа седмично на час и половина и попитаха защо това се прави, след като повечето от посещаващите заниманията деца пътуват от други съседни градове? Разликата от няколко месеца до навършване на 7-годишна възраст на децата - едно от изискванията за започване на първи клас - също не се одобрява от повечето родители.

Друга майка сподели, че на детето й по сходни причини е отказано да посещава учебните занимания по български език в първи клас с мотиви - още няма седем и не говори добре български. За доказателство на своите твърдения учителката изважда учебник с различни картинки и пита детето - какво е изобразено на картинката. Детето се затруднява да разпознае картинката, на която е нарисувана лула, а на останалите въпроси отговаря правилно, но въпреки това то е спряно от училище, с молба да не посещава повече часовете.

Един от родителите емоционално определи случая с думите: малкото власт ни дава повече самочувствие и се Богоизравняваме, което е меко казано неприлично.

Случаят с Екатерина и малката Виктория е пример за заложен конфликт между учители и родители в настоящата система на преподаване. При отказа да вземе детето в училище госпожа Мандаджиева не е нарушила нито българското, нито американското законодателство. Родителите обаче смятат, че поведението й не е твърде хуманно. Живеещи в чужда държава, забързани в своето ежедневие и работещи по достоен начин българи разчитат изцяло на подкрепата на учителя, който ще отвори сетивата на родените в Америка българчета към българското А, Бе и Ве. И често си задават риторичния въпрос - какво желание да имам да предам родния език на децата си, ако моите усилия срещат отпор от страна на българските институции?